БСЦ МСП-Русе

Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия

Европейски зелен пакт: Комисията предлага преобразяване на икономиката и обществото на ЕС за постигане на амбициозните цели в областта на климата

На 14 юли 2021 Европейската комисия прие пакет от предложения, за да съобрази политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане с поставените цели за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Постигането на тези намаления на емисиите през следващото десетилетие е от решаващо значение, ако искаме Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., а Европейският зелен пакт — в реалност. С днешните предложения Комисията представя законодателните инструменти за постигане на целите, договорени в Европейския законодателен акт за климата, и за дълбоко преобразяване на нашата икономика и общество с идеята за справедливо, екологосъобразно и благоденстващо бъдеще.

Цялостен и взаимосвързан набор от предложения
Предложенията от 14 юли 2021 ще подкрепят необходимото ускорено намаляване на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие. Те съчетават: използване на търговията с емисии в нови отрасли и по-строго прилагане на съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии; по-разширено използване на възобновяеми енергийни източници; по-висока енергийна ефективност; по-бързо внедряване на видове транспорт с ниски емисии заедно с инфраструктурата и горивата, които са им необходими; съобразяване на данъчните политики с целите на Европейския зелен пакт; мерки за предотвратяване на изместването на въглеродните емисии; както и инструменти за опазване и разрастване на нашите естествени въглеродни поглътители.

  • Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) определя цена за емисиите на въглерод и ограничава ежегодните емисии от определени стопански отрасли. С нейна помощ успешно бяха намалени емисиите от производството на електроенергия и енергоемките отрасли с 42,8 % през последните 16 години. Днес Комисията предлага да се намали още повече общият таван на емисиите и да нарасне годишният темп на намаляване на емисиите. Комисията също така предлага безплатните квоти за емисии от въздухоплаването постепенно да бъдат премахнати и да се извърши съгласуване със Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като за първи път бъдат включени в СТЕ на ЕС и емисиите от корабоплаването. В отговор на забавеното намаляване на емисиите при автомобилния транспорт и сградния фонд се създава отделна нова схема за търговия с емисии за разпределението на горива за автомобилния транспорт и сградите. Комисията предлага също така да се заделят повече средства за Фонда за иновации и за Модернизационния фонд.
  • В допълнение към заделените в бюджета на ЕС значителни средства за действия в областта на климата, държавите членки следва да изразходват всичките си приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите по новата система за пътния транспорт и сградите следва да посрещне евентуалното социално въздействие при уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица.
  • В Регламента за разпределяне на усилията се определят по-високи цели за намаляването на емисиите във всяка държава членка по отношение на сградите, автомобилния и вътрешния морски транспорт, селското стопанство, отпадъците и малките промишлени предприятия. Като се отчитат различните изходни позиции и капацитет на всяка държава членка, въпросните цели се основават на всеки отделен БВП на глава от населението с известни корекции, за да се вземе предвид ефективността на разходите.
  • Държавите членки също споделят отговорността за поглъщането на въглерода от атмосферата, така че в Регламента относно земеползването, горското стопанство и селското стопанство беше определена обща цел на ЕС за поглъщане на въглерод чрез естествени поглътители, която се равнява на 310 милиона тона емисии на CO2 до 2030 г. Националните цели ще изискват от държавите членки да положат усилия и да увеличат своите въглеродни поглътители, за да постигнат тази цел. ЕС следва да се стреми в отраслите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2035 г., включително що се отнася до емисиите от селското стопанство, различни от CO2, като например емисиите от използването на торове и животновъдството. Стратегията на ЕС за горите има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя горските стопани и горската биоикономика и същевременно запазва устойчивия добив и използване на биомаса, опазва биологичното разнообразие и определя план за засаждане на три милиарда дървета из цяла Европа до 2030 г.
  • На производството и потреблението на енергия се падат 75 % от емисиите в ЕС, така че от решаващо значение е да се ускори преходът към по-екологосъобразна енергийна система. С Директивата за енергията от възобновяеми източници се поставя по-висока цел — до 2030 г. 40 % енергията ни да се произвежда от възобновяеми източници. Всички държави членки ще допринесат за постигането на тази цел, като постигнат предлаганите конкретни цели за енергопотребление от възобновяеми източници в транспорта, отоплението и охлаждането, сградния фонд и промишлеността. За да постигнем своите цели в областта на климата и околната среда, критериите за устойчивост при използването на биоенергия стават по-строги и държавите членки ще трябва да разработват всички свои схеми за подпомагане използването на биоенергия по начин, който е съобразен с принципа на каскадно използване на дървесната биомаса.
  • За да намалим общото енергопотребление, да намалим емисиите и да се справим с енергийната бедност, в Директивата за енергийната ефективност ще бъде зададена една по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на енергопотреблението на равнище ЕС. Тя ще ръководи начина, по който се определят националните приноси, и ще увеличи почти двойно годишното задължение за икономии на енергия за държавите членки. От публичния сектор ще се изисква ежегодно да санира 3 % от своите сгради, за да стимулира вълната на саниране, да създава работни места и да намалява енергопотреблението и разходите за данъкоплатците.
  • За ограничаване на нарастващите емисии от автомобилния транспорт е необходима комбинация от мерки в допълнение към търговията с емисии. По-строгите стандарти за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили ще ускорят прехода към мобилност при нулеви емисии като наложат спад при средните емисии от нови автомобили с 55 %, считано от 2030 г., и с 100 %, считано от 2035 г. спрямо равнищата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. За да се осигури възможност водачите да зареждат с електричество или с гориво своите превозни средства в надеждна мрежа от станции в цяла Европа, преразгледаният Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива ще изисква от държавите членки да увеличават своя капацитет за зареждане съобразно с продажбите на автомобили с нулеви емисии, както и да изградят зарядни станции за електричество или горива на редовни интервали по главните магистрали: на всеки 60 километра за зареждане с електроенергия и на всеки 150 километра за зареждане с водород.
  • Авиационното и морското гориво водят до сериозно замърсяване и за тях също се налагат специални мерки в допълнение към търговията с емисии. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива изисква въздухоплавателните средства и корабите да имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летища. Инициативата ReFuelEU Aviation ще задължи доставчиците на горива да смесват все по-голям дял устойчиви авиационни горива в горивото за реактивни двигатели, зареждано на летищата в ЕС, включително синтетични нисковъглеродни горива, известни като горива на основата на електроенергия. Аналогично, инициативата FuelEU Maritime ще стимулира използването на устойчиви морски горива и технологии с нулеви емисии като се определи максимална пределна стойност за съдържанието на парникови газове в източниците на енергия, използвани от корабите, акостиращи в европейски пристанища.
  • Данъчната система за енергийните продукти трябва да предпази и подобри единния пазар, както и да подкрепи екологичния преход чрез правилните стимули. В преразгледаната Директива за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията се предлага въпросното данъчно облагане да се съгласува с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, като се насърчават чистите технологии и се премахват остарелите освобождавания и намалените ставки, които понастоящем насърчават използването на изкопаеми горива. Новите правила имат за цел да намалят отрицателните последствия от конкуренцията в областта на данъчното облагане на енергията, като спомогнат за осигуряването на приходи за държавите членки от екологични данъци, които забавят по-слабо растежа, отколкото облагането на труда.
  • И накрая, нов механизъм за въглеродна корекция по границите ще определя цената на въглеродните емисии при внос на определен набор от продукти, за да се гарантира, че амбициозните действия в областта на климата в Европа не водят до „изместване на въглеродни емисии“. Това ще гарантира, че намаляването на емисиите в Европа допринася за намаляване на емисиите в световен мащаб и не стимулира преместването на производството с високи въглеродни емисии извън Европа. Тя също така има за цел да насърчи промишлеността извън ЕС и нашите международни партньори да предприемат стъпки в същата посока.


Всички предложения са свързани и се допълват взаимно. Нуждаем се от този балансиран пакет и от генерираните от него приходи, за да осигурим на Европа преход, който ще я направи справедлива, екологична и конкурентоспособна, разделяйки равномерно отговорността между отделните отрасли и държави членки и предоставяйки допълнителна подкрепа, където е необходимо.

Социално справедлив преход
Макар в средносрочен и дългосрочен план ползите от политиките на ЕС в областта на климата със сигурност да надхвърлят разходите за прехода, в краткосрочен план тези политики могат да поставят допълнителен товар върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица. Затова политическите мерки в представения днес пакет са разработени по начин, който да разпределя справедливо разходите в областта на изменението на климата и приспособяването към него.

Освен това, инструментите за ценообразуване на въглеродните емисии генерират приходи, които могат да бъдат реинвестирани за стимулиране на иновациите, икономическия растеж и чистите технологии. Част от предложението е и създаването на нов социален фонд за климата, който ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност, нови отоплителни и охлаждащи системи и по-екологична мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС със суми в размер до 25 % от очакваните приходи от търговията с емисии от горива за строителството и пътния транспорт. Той ще осигури 72,2 млрд. евро финансиране за държавите членки в периода 2025—2032 г. въз основа на целенасочено изменение на многогодишната финансова рамка. Предлага се използването на равностойно финансиране от страна на държавите членки, което ще осигури общо 144,4 млрд. евро с оглед на един социално справедлив преход.

Ползите от предприемането на действия сега за защита на хората и планетата са ясни: по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здраво население, по-ниско енергопотребление и сметки за енергия, работни места в Европа, технологии и промишлени възможности, повече пространство за природата и една по-здрава планета, която да завещаем на бъдещите поколения. Предизвикателството в основата на екологичния преход на Европа е да се гарантира, че ползите и възможностите, които произтичат от него, са общо достояние възможно най-бързо и справедливо. Като използваме различните политически инструменти, с които разполагаме на равнище ЕС, можем да осигурим достатъчно ускорен темп на промяна без излишни разриви.

Контекст
Една от целите на Европейския зелен пакт, представен от Комисията на 11 декември 2019 г., е Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Европейският законодателен акт за климата, който влиза в сила този месец, превръща в обвързващо законодателство ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.Ангажиментът на ЕС да намали своите нетни емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. беше представен през декември 2020 г. на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата като приноса на ЕС за постигане на целите на Парижкото споразумение.

В резултат на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката емисиите на парникови газове в ЕС вече са намалели с 24 % спрямо 1990 г., а през същия период икономиката на ЕС е отбелязала ръст от около 60 %, прекъсвайки връзката между икономическия растеж и емисиите. Тази изпитана и доказана законодателна рамка е в основата на представения законодателен пакет.

Преди да представи настоящите предложения, Комисията извърши обстойни оценки на въздействието, за да прецени възможностите и разходите, свързани с екологичния преход. През септември 2020 г. една всеобхватна оценка на въздействието залегна в основата на предложението на Комисията целта на ЕС за нетно намаляване на емисиите до 2030 г. да бъде завишена до най-малко 55 % намаление спрямо нивата от 1990 г. Според оценката тази цел е едновременно постижима и в наш интерес. Днешните законодателни предложения стъпват на подробна оценка на въздействието, отчитайки взаимовръзката с другите части от пакета.

Дългосрочният бюджет на ЕС за следващите седем години ще подкрепи екологичния преход. 30 % от програмите по линия на Многогодишната финансова рамка и на инструмента Next Generation EU за периода 2021—2027 г., възлизащи на 2 трлн. евро, са заделени за действия в областта на климата. 37 % от средствата, с които разполага инструментът Next Generation EU (723,8 млрд. евро по текущи цени), чрез който ще финансират националните програми за възстановяване на държавите членки по линия на Европейския инструмент за възстановяване, са разпределени за действия в областта на климата.

За повече информация
Съобщение: Подготвени за цел 55 — изпълнение на целите на ЕС в областта на климата за 2030 г.
Уебсайт „Осъществяване на Европейския зелен пакт“ (включително законодателни предложения)
Уебсайт с аудио-визуални материали относно предложенията
Въпроси и отговори по СТЕ на ЕС
Въпроси и отговори относно регламентите за разпределянето на усилията и за земеползването, горското стопанство и селското стопанство
Въпроси и отговори относно това как да пригодим енергийните си системи към нашите цели в областта на климата
Въпроси и отговори относно механизма за въглеродна корекция по границите
Въпроси и отговори относно преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията
Въпроси и отговори относно устойчивата транспортна инфраструктура и горивата
Структура на пакета — схематично представяне
Социално справедлив преход — факти и цифри
Природата и горите — факти и цифри
Транспорт — факти и цифри
Енергетика — факти и цифри
Сграден фонд — факти и цифри
Промишленост — факти и цифри
Водород — факти и цифри
Механизъм за въглеродна корекция по границите — информационен документ
Екологизиране на енергийното данъчно облагане — информационен документ
Брошура относно осъществяването на Европейския зелен пакт

По информация на Европейската комисия, IP/21/3541

Споделете в социалните мрежи